Дете-Бог

Дете-Бог

 

– Дай ми време – се провикна късокосото момиче от съседната дюна. Кльощавото й тяло, облечено с избелял бански, се приближаваше със завидна бързина, оставяйки мънички следи по линията на прибоя.

Детето-Бог я изгледа навъсено, някой бе нахлул в момчешкия му следобед, и то се почувства засегнато.

Едно бяло облаче бързо придоби сивкавия цвят на пушек и закри слънцето, а няколко вълни станаха по-заплашителни от обикновенно и шумно се разбиха в пясъка. Детето-Бог стана по-високо с няколко сантиментра.

-Дай ми време – се усмихна момичето, а Детето-Бог видя тръпчинката на дясната й буза (облакът бързо се разпръсна в следобеда, а морето придоби кристалното спокойствие на планиско езеро) – Ще си направим замък!

Няколко песъчинки се завихриха в мини тайфун. Червена и зелена кофичка с гребла, ненадейно се появи на пясъка до тях. Две студени лимонади, във високи чаши, се материализираха на чисто нова маса от ковано желязо.

Замъкът придобиваше все по-завършен вид.

В кулата принцеса от миди чакаше своя любим, възседнал морски рак, да се появи и да я спаси от 100 годишна дрямка. Детето-Бог се смееше шумно и плуваше в лешниково-кафявите очи на късокосото момиче. Слънцето бащински грееше над хоризонта. Следобедът продължаваше вечно.

Back to Top