Светът се разваля. Първоначално бавно и несръчно, все едно някой ей сега ще му се скара. После придоби лека увереност и се развихри с ентусиазма на млад мъж, открил насладата от нова еротична поза или получил PS3 по пощата (два месеца преди официалната премиера).

Светът се разваля… в къщи.

Гигантска капка, съдържаща прекрасна къща във Викториански стил, падна точно до един заспал гълъб. Птицата отвори обвинително мънистените си очи и потърси скривалище в съседната черница, секунди преди друга капка да се разбие на мястото, на което си почиваше.

Някой тичаше през гората. Капките предпазливо избягваха закачулената фигура, но една от по-невнимателните (съдържаща жълтеникав софийски блок), се разби в лявото рамо на тичащия. и за секунди се превърна в счупено огледало от хиляди малки софийски блокчета.

Дъждът придоби нови сили и заваля още по-ентусиазирано.

Тичащата фигура стигна до полянка. Скалните образования, които се намираха в средата наподобяваха огромни гъби и бяха идеалното скривалище.

Сниф, както я наричаха всички (защото когато се смееше често издаваше едни такива задавените звуци “СНиии, Сниии”)

или Милена, както я наричаха в официалните среди, където властваше майка й, прекрачи в кръга на каменните гъби. Заблудил се повей на вятъра кокетно побутна качулката на Сниф и откри къса, тъмно оранжева коса и две кяфяви очи, които приковаваха вниманието на всички, имали късмет да попаднат в нейната компания.

Сниф беше вещица. В ръка, за доказателство (но не пред уважаемата публика), държеше изтъркана от употреба метла.

И беше влюбена.

Магия, която безспорно печелеше по точки.

Къщите наоколо продължаваха да валят. Момичето напрегна съзнанието си. Търсеше точно определена къща или по скоро сграда в Ню Йорк.

Момчето, което живееше там, беше наясно с вещиците (или поне така си мислеше, защото имаше цялата колекция книги на Тери Пратчет).

Когато за първи път късокосото момиче се появи на балкона му, с един леко объркан поглед и стара метла в ръка, а после той й каза някоя не толкова умна шега, но тя се смя гръмко “Сниф, Сниф”, той хич и не се учуди.

По време на второто й посещение се разходиха във Форт Трайон Парк, той неловко я хвана за ръка, а тя се засмя отново “Сниф, Сниф”.

Хората ги гледаха странно – най-вече нейните поизносени дрехи, но това бе Ню Йорк, и на него не му пукаше, защото бе влюбен. После ядоха сладолед и си говореха за света, в който валяха къщи.

Сниф я видя. Капката, която съдържаше точно тази сграда, се носеше към земята с бясна скорост.

Вселената затаи дъх. Сниф също.

Капката замръзна в тежкия въздух.

Младата вещица прекрачи през нея.

Капките продължиха да падат ентусиазирано, независимо, че нямаше кой да ги чуе.

…………..

Момчето имаше раница на гърба и един такъв проникновен поглед, който създаваш усещане, че вече знае всичко за теб.

В света, в който живееше, за първи път заваляха къщи.

Той се усмихна вътрешно на шега, която друг едва ли би разбрал и скочи в капка, съдържаща красива бяла къща с двор, пълен с цветя.

Беше му време да  поживее при баба за лятната ваканция…