Светът се разваля. Първоначално бавно и несръчно, все едно някой ей сега ще му се скара. После придоби лека увереност и се развихри с ентусиазма на млад мъж, открил насладата от нова еротична поза или получил PS3 по пощата (два месеца преди официалната премиера).
Светът се разваля… в къщи.
Гигантска капка, съдържаща прекрасна къща във Викториански стил, падна точно до един заспал гълъб. Птицата отвори обвинително мънистените си очи и потърси скривалище в съседната черница, секунди преди друга капка да се разбие на мястото, на което си почиваше.
Някой тичаше през гората. Капките предпазливо избягваха закачулената фигура, но една от по-невнимателните (съдържаща жълтеникав софийски блок), се разби в лявото рамо на тичащия. и за секунди се превърна в счупено огледало от хиляди малки софийски блокчета.
Дъждът придоби нови сили и заваля още по-ентусиазирано.
Тичащата фигура стигна до полянка. Скалните образования, които се намираха в средата наподобяваха огромни гъби и бяха идеалното скривалище.
Сниф, както я наричаха всички (защото когато се смееше често издаваше едни такива задавените звуци “СНиии, Сниии”)
или Милена, както я наричаха в официалните среди, където властваше майка й, прекрачи в кръга на каменните гъби. Заблудил се повей на вятъра кокетно побутна качулката на Сниф и откри къса, тъмно оранжева коса и две кяфяви очи, които приковаваха вниманието на всички, имали късмет да попаднат в нейната компания.
Сниф беше вещица. В ръка, за доказателство (но не пред уважаемата публика), държеше изтъркана от употреба метла.
И беше влюбена.
Магия, която безспорно печелеше по точки.
Къщите наоколо продължаваха да валят. Момичето напрегна съзнанието си. Търсеше точно определена къща или по скоро сграда в Ню Йорк.
Момчето, което живееше там, беше наясно с вещиците (или поне така си мислеше, защото имаше цялата колекция книги на Тери Пратчет).
Когато за първи път късокосото момиче се появи на балкона му, с един леко объркан поглед и стара метла в ръка, а после той й каза някоя не толкова умна шега, но тя се смя гръмко “Сниф, Сниф”, той хич и не се учуди.
По време на второто й посещение се разходиха във Форт Трайон Парк, той неловко я хвана за ръка, а тя се засмя отново “Сниф, Сниф”.
Хората ги гледаха странно – най-вече нейните поизносени дрехи, но това бе Ню Йорк, и на него не му пукаше, защото бе влюбен. После ядоха сладолед и си говореха за света, в който валяха къщи.
Сниф я видя. Капката, която съдържаше точно тази сграда, се носеше към земята с бясна скорост.
Вселената затаи дъх. Сниф също.
Капката замръзна в тежкия въздух.
Младата вещица прекрачи през нея.
Капките продължиха да падат ентусиазирано, независимо, че нямаше кой да ги чуе.
…………..
Момчето имаше раница на гърба и един такъв проникновен поглед, който създаваш усещане, че вече знае всичко за теб.
В света, в който живееше, за първи път заваляха къщи.
Той се усмихна вътрешно на шега, която друг едва ли би разбрал и скочи в капка, съдържаща красива бяла къща с двор, пълен с цветя.
Беше му време да поживее при баба за лятната ваканция…
🙂
po