Момичето с белия Converse

Момичето с белия Converse

Николай Пейчев живееше в блок 17 А на столичния квартал „Красна Поляна“ вече 33 години. Казано по друг начин – 6 месеца след като бе проплакал за първи път, a Madonna изпя вечния си хит Papa don’t preach, малкият Ники, заедно със семейството си – баща му Георги Пейчев, жена му Мариана Пейчева и един брой баба – Николинка Йорданова, на която бе кръстен невръстния младеж, вкупом се преместиха в блока, типичен за модерното по онова време строителство, намиращ се точно до пазара в “Красна Поляна”.

Някъде между 6-тата и 7-мата година на Ники, който растеше като нормално и здраво дете, някой разби единствения ключ за осветление във вход Г на блок 17 А и от тогава нещата тръгнаха на зле.

Съседите, винаги дружелюбни и усмихнати, рязко започнаха да се подозират едни други в счупването на ключа за осветлението, а когато се виждаха в тъмния вход Г бързаха да се разминат, без дори да си кажат “здрасти”. В очите им се светеше обвинение „Знам, че ти го направи!“.

Общите събрания, преди напомнящи на приятелска сбирка в топъл неделен ден, се превърнаха в страшни племенни съвети, осветявани от няколко восъчни свещи, които превръщаха лицата на живущите в бл. 17 А в плашещи гротески. Всички отказваха ключът за осветлението да бъде поправен, докато виновника не си признае.

Така премина първи, втори и трети клас за малкия Ники – в тъмния вход. Малко преди да стане четвърти клас, Тодор Живков бе отстранен от власт, а Ники не получи възможност да стане пионерче, което щеше да му остави белег за цял живот и един ден да го подтикне да отвори собствен бар с комунистическа декорация на ул. Горски пътник 2 (фалирал точно за два месеца).

В началото на демокрацията входът все така пустееше тъмен.

Годините минаваха. Ябълката на раздора или в случая на живущите във вход Г на бл. 17 АЕлектрическия ключ на раздора, стоеше все така неоправен. Някой с големи, разкривени букви бе издраскал „Захранване“, сякаш можеше да промени предназначението на този най-обикновен бутон, който вече не служеше за нищо, и да върне живота в нормалния му коловоз, който отдавна се бе превърнал в химера.

Децата от вход Г, вече тийнейджъри, бяха окупирали тъмното преддверие, превръщайки го в своето скривалище след 22 ч. вечерта, в което играеха на шише, пушеха първите си цигари и си разказваха мръсни вицове.

Именно в мрака на вход Г, Ники за първи път целуна Гергана, която за цели две години и половина, щеше да бъде негова жена (с преобладаващо семейно щастие). В същия този мрак тя хвърли венчалната си халка и каза, че не го обича вече, а после го прегърна тихо и така двамата си поплакаха (в мрака).

И това беше краят на семейния им живот.

На 18 декември 2016 г., четири години след като се беше разделил със съпругата си, Ники се прибра от поредната нощна смяна в call центъра, в който работеше. В раницата му имаше поизстиналa вечеря от близкия китайски ресторант „Горящият дракон“, а в ушите му бичеше последният хит на Olly Murs – ‘You Don’t Know Love’.

Нещо странно се случваше във вход Г на бл. 17 А в столичния квартал “Красна Поляна”. Ники притаи дъх. Нещо изключително странно…

Целият бе облян в ярка бяла светлина.

Една красива млада жена, облечена в синьо палто и бели кецки Converse, стоеше до ключа на осветлението и го натискаше постоянно, нашепвайки в почти шамански транс  – „Работи, Работи“.

Ники й се усмихна невярващо. Момичето също се усмихна.

Back to Top