На север от вкъщи, на запад от душата ми

Звездното момиче се беше изгубило.

 

В една студена януарска нощ, малко преди да си легне, тя почука на вратата му. Първоначално помисли, че приятелите му са забравили нещо от купона вчера.

Отвори вратата без да погледне през шпьонката. Там  в сивия мрак на блоковото стълбище седеше звездното момиче. Не знаеше защо го нарече така.

Дълго след като научи името му продължи да я нарича “звездното момиче”. Нещо, може би в отразяващите се коридорни лампи в кафявите й живи очи, му напомни за Космоса и той несъзнателно й даде това име.

“Звездното момиче се беше изгубило”  – oбясни му тя със сериозността на математик – “Навигационната система се повредила. Не можела да се свърже със совалката, която трябвало да излети в 04 ч. локално време. Нещо се объркало. Нещо генерално. Било я страх. Само неговия прозорец светел. Трябвало да потърси помощ.”

Той слушаше хипнотизиран. Нещо в звездното момиче, може би чертите й – съчетание от детска пухкава усмивка с женственото излъчване на цялото й тяло, действаха на дълбоко и директно в костния му мозък.

От високо видя сам себе си – как отваря вратата на дома си, как момичето се усмихва притеснено и прекрачва прага.
Ръката му, без да иска, докосна нейната.

За частица от секундата той усети вселената в себе си. Сърцето му бясно се заби в разширения му гръден кош.

Невроните в мозъка му заподскачаха като полудели. Тялото му почувства силна адреналинова инжекция.

Следващите няколко дни бяха като на сън, но никога не се беше чувствал по-жив.

Тя му разказваше за небето на мястото, от което идваше. За безкрайните сиви полета, за красивите фосфорициращи цветя, за обмена на енергия и как всичко е свързано по между си. “Какво ли е на север от вкъщи?”, си мислеше той и попиваше всяка нейна дума.

Пускаше й Стив Вай и Франк Запа, Doors и Red Hot Chili Peppers, и двамата слушаха музика до появата на първите слънчеви лъчи. После тихо заспиваха прегърнати като две души затворени в стъклена бутилка.

“Porcelain, are you wasting away in your skin

Are you missing the love of your kin

Drifting and floating and fading away

Little lune all day”, звучеше в главата му като магическо заклинание.

Една сутрин звездното момиче си тръгна. Явно вече не беше загубена.

 

 

 

 

 

 

 

 

На P., който се вмъкна под кожата ми, разрови сърцето ми с пръсти, погледна през очите ми и ми даде част от душата си.