10 (кратки) разказа за София

I.

Баща ми отива на работа в млекоцентрала “Сердика”. Майка ми приготвя закуска в кухнята. По радиото звучи сутрешната програма на “Христо Ботев”. Очите ми тежат от сън.

Звънците на  67-мо училище “Васил Друмев” обявяват първия час.

 

II.

Нося първите си кънки гордо (преметнати през рамената). Аз съм на три, сестра ми скоро ще навърши седем.

Ледената пързалка на “Васил Левски” ми изглежда огромна. Смеем се. Уличен фотограф ни снима пред ЦУМ.

 

16523521_10154304013446966_411326929_o

III.

Мирише на пътуване и недоспали хора. Централна гара е огромен телепорт, пълен със забързани пътници.

Хващаме нощния влак за Варна в 22:59. Майка ми здраво държи ръката ми. Щастлива съм.

 

IV.

Рейс 11 ходи директно от нас до баба.

 

V.

Среща в 18:30 на Попа.

 

VI.
Под тази лампа в Борисова се бяха целували няколко поколения софиянци, но за първи път някой предложи брак. Лампата засия от гордост.

VII.
Mомичето с вселени в очите и къса оранжева коса, която живееше в бл. 17а, често се наслаждаваше на дългите зимни следобеди с чаша чай в ръка.

VIII.
Два задни двора в Лозенец тихо разказваха на всеки, който искаше да ги чуе, приказка за една голяма любов. В чезнещия ден момичето слушаше с отворени очи и си мечтаеше за отминали времена.

16586422_10154303996636966_1332947022_o

IX.
Срещнаха се в метрото на “Константин Величков”. Той носеше огромна червена роза и тя, въпреки, че не си падаше по тези лигави 14февруарски отношения, я прие с разтуптяно сърце. Историята продължи още няколко години.

X. (The final chapter)

Всяка неделя едно такси тръгваше от Зона Б5 и я закарваше до 244-ти блок в “Дружба”.
Един ден никой не повика таксито.

На Г., който завинаги ще бъде част от сърцето ми.