Guess what? I’m back!

Мисля си няколко месеца какво ще напиша тук.

Как ще говоря за загубата и намирането.

И за това, колко ми липсваш.

За загубената частица от вярата и късните сутрини.  За това какъв вкус има виното, преди да стане вино, и за сълзата, пролята в студена, зимна утрин.

Ако емоциите и преживяванията можеха да бъдат измерени в дни, то последната година за мен се равнява на десет. Спомените са токови удари в главата ми, а тъмната страна ме привлича, повече от обикновено.

Знам, че в природата има баланс и че когато загубиш нещо, друго се появява на негово място.  Детето в мен е още живо, независимо от света наоколо.

“Господ изпраща изпитания на силните”, ми каза една приятелка, преди няколко дни, а в главата ми кънти “If you are going through hell, keep going”, написано със синьо мастило.

Надявам се, ако всички сме се отправили на там, да има кой да държи ръката ни, докато вървим.

Благодаря, че те имаше и се надявам да се видим в някой друг живот – две костенурки плуващи из кристално сините рифове.

Знам, че завинаги не съществува, но Blossom е на друго мнение, останалото го знаеш.

На Свилен едно голямо 10x, че подслони бездомните ми разкази. А, на целия останал свят…

Blur-ната съм, но слънцето продължава да свети в главата ми