Сън

Навеждам се или по-скоро се изправям от съня в леглото,

няколко кристалчета отрова пробягват през вените ми и се изпаряват в сумрака с усмивка.

Капка пот се стича между гърдите ми, носеща солени целувки, обгръщащи спомените ми с воал.

Ръката ми докосва топлото му тяло, което се движи монотоно, затворено, скрито в друг свят.

Хипнотизирам се.

Не дишам.

Той се обръща

и магията е развалена.

През щорите влиза сумрак, който прави мрака в стаята още по-ясен.

 

 

Суетя се. Откривам дрехите разхвърляни из цялата стая.

НЕ дишам. Не съм там.

Никога не съм била.

Свежият въздух на зимната утрин се хвърля в лицето ми, щипе ръцете ми, завърта ме и ме освежава.

Светът е бял. Главата ми е празен киносалон.

 

Loading Facebook Comments ...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *