Книга върху книга. Страх върху страх.

Прочела съм всички книги на ужасите, които могат да се намерят в библиотеката. Прочела съм ги по два пъти. Стивън Кинг, Дийн Кунц, Лафкрафт – мои верни приятели, още от ранна тийнейджърска възраст. Винаги има 1 правило – започваш книга и трябва да я завършиш в рамките на нощта, ако не успееш, то по добре я затвори и сложи отгоре други книги или най-добре я остави в другата стая.

Научила съм това добре, още от първия ми сблъсък.

На около 11 години съм. По радиото в кухнята се лее безкрайна поредица от коледни песни, майка ми приготвя сърми и си тананика тихо. Ухае на портокали.

Оставили са ме сама в хола, първия цветен телевизор и видео на семейството. Трудо е да ме откъснат, гледам екранa втрещено. Часът на Уорнър, публицистично предаване, Сънчо, новини, филм.
Малко момче с жълт дъждобран тича в дъжда и гони хартиената си лодка. Канал. Клоун с огромни зъби хваща момчето и го дърпа, дърпа надолу в черната канализация. Аз съм момчето, страх ме е, вцепенила съм се, холът със зелени стени и червен протъркан мокет изчезва.
Отварям уста и започвам да пищя.

Няколко дни спя на светната лампа. Будя се от кошмари. Нашите викат свещеник, който осветява къщата. Продължавам да спя на светло и да се будя ужасена. Майка ми се премества при мен в детската стая.
Започвам да чета страшни книги. Боря страхът като го гледам директно в очите, но все пак оставям недочетените книги в другата стая.

Loading Facebook Comments ...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.