Морско синьо. Езическо зелено. Капка червена кръв.

Мъглата хрущи под краката ми. Светът се е свил в себе си. Сълзите ми се смесват с ярост.

Небето се слива със зелената земя. Буреносно.

Някъде там удря гръм.

Тичам целенасочено.

Чувам паническите му стъпки пред мен в сумрака.

Високото жито предателски оставя следи.

Пистолетът в ръката ми тежи (неизползван). Имам два куршума. И двата са за него.

И двата са за човека, когото обичам.

Мозъкът ми е под адреналинов режим. Мускулните влакна се напрягат до краен предел. Виждам потният му гръб сред зелените поля.

Инстинктите ми се включват. Няма място за паника. Задържам дъха си. Енергията бумти шумно в главата ми.

Сърцето, някога любящо и щастливо, се опитва да пробие гръдния кош.

Дъждът се изсипва изведнъж. Задавям се.

Вдигам пистолета и стрелям.

Последното нещо, което виждам в очите му (наполовина на пътя на лудостта) е любов.

После всичко свършва.

Завинаги.

Дъждът бавно заличава светa ми.