Serial experiments: Eneq

Да се научиш да ядеш спагети на 29 години е като да изгубиш девствеността си на тази възраст с най-умелия любовник на света, който навсичкото отгоре те и обича.

Изведнъж светът става по-отворено и сетивно място.

Злоядото ми детство, по някаква щастлива случайност, отвори врати на сегашната лаборатория за експерименти  в живота ми. И докато за някои крем карамел е нещо твърде травиално, за мен този сладкиш носи тихи, нетърпеливи да се стопят по езика ми, познания.

Кухнята е само началото.  Животът отдавна превърнал се в огромна лаборатория, малко приличаща на тази, в която израснах (срещу къщата-музей “Иван Вазов”), дава невъобразими възможности.

Сексът е само катализатор на друго общуване.  Хобитата са  колби, които не могат да задържат търсенето на лимитите ми. Различните болки са индикатор за душевното ми състояние. Реакциите на другите около мен са плод на серия лабораторни упражнения.

Имам един въпрос към теб – “Ял ли си пилешко с канела?”