Краят на аферата (в социалните мрежи)

Inspirited by few true stories. 

Помня когато бях 16 годишна и той ме заряза заради друга.
Светът придоби оттенък на черно-бяла драма. Не се хранех със седмици. Не общувах. Седях си вкъщи. Гледах малкото пласмасово албумче със снимки, които бяхме направили по време на изключително “дългата си” връзка от рекордните 3 месеца, слушах NIRVANA и ми се искаше да умра.
Един ден приятелките ми ме измъкнаха от нас (заедно с поизмачканото албумче на моята отминала любов). Ние четирите. Големите вещици. Най-добри приятелки завинаги. Аз, Мимо, Инна и Мариана П. изгорихме всички снимки на малко импровизирано вещерско сборище на площадката пред блока. После се смяхме, докато звездите не се показаха, и си разказвахе страшни истории.

img_20160722_192225

Днес, години по-късно, друга (много по-дълга) афера приключи.
– “Сори, бейб, не мисля, че ще ни се получи..”
– “Не искаш ли да поговорим?”
– “Не..”

Първата ми реакцията не е да се разплача или да отида да се напия. Първата ми реакцията е да сменя статуса си във FB от Relationship на Single и да го изтрия от приятелите си.
Вече не слушам NIRVANA, слушам Spotify и не споделям с малкия кръг от приятели, които имам, споделям с целия свят. Изтривам го от приятелите ми във FACEBOOK. Ако не ми е приятел във FB значи никога не е съществувал. Не е бил част от живота ми. Не ме е наранил. Не може да ме нарани.

Изтривам всички снимки, на които сме тагнати заедно. В онлайн историята ми зеят цели месеци празнота. Все едно не съм живяла, не съм съществувала. Въпреки това оставам Instagram и Twitter за да виждам какво прави, с кой го прави, къде го прави.

Няколко месеца следим профилите си в социалните мрежи. Виждам, че е кликнал на последната ми история и е разгледал всички снимки, понякога like-ва някой мой статус и аз изкарвам дълги часове в мислене какво ли значи. Състезаваме се кой е по-добре, кой има по-пълноценен живот без другия, кой пътешества повече, кой общува с повече хора. Превръщаме се в две изключително нещастни и незадоволени човечета, които си мерят животите…
Минава време. Започваме да общуваме отново. Адваме се във FACEBOOK. Да, ние сме две порастнали същества и можем да общуваме пълноценно. Да, разделили сме се, но животът продължава.
Да ама НЕ..

До момента, в който не се скарваме пак и аз разбирам (СУПЕР ЯДОСАНА), че с някои хора просто не си заслужава да се общува. Че те са житейски урок, който ще разбера някой ден.

Изтривам го от всички социалки>> следователно >> Той никога не е съществувал.

Социалните мрежи ни дават силата да избираме, моделираме и показваме живота, който ни се иска да имаме. Социалните мрежи ни дават фрагменти от животите на другите, а дупките попълваме със собствените си мисли.

Няма да адна следващия си приятел в нито една от тях.